Произведението, озаглавено “Рапсодия”, беше представено в София като резултат от двуседмична резиденция – полева работа – която прекарах там, работейки в Унгарския институт и в града. Целта на проекта беше изграждането на водопроводна линия, водопроводна система, която да доставя вода директно в галерийното пространство.

Интересувах се от това, което нарекох инструментализирана вода. ‘Цивилизованата’ вода, стерилна и неутрална, пренасяна по водопроводни тръби и системи, под постоянен и контролиран натиск, която прави модерния ни живот възможен, но същевременно е прилично скрита, недоловима, сложна. Вода, която ‘просто работи’, когато завъртиш клапана.

Водопроводната линия е сбор: тя събира и подрежда различни материали, обекти, функции, механизми, практики, интереси, нужди на живите същества, решения, производствени линии, индустрии, градове, общества. С този леко абсурден акт на въвеждане на водопроводна линия в галерийното пространство, мислех, че взаимовръзката между тези агенти – културни и природни, реални и символични, обекти и субекти едновременно – може да бъде видяна. Или по-скоро чута, както подсказва терминът инструмент.